3 октомври: 5 факта за Деня на германското единство
На 3 октомври Германия отбелязва обединението на Изтока и Запада. Но как се стигна дотам? Как се празнува? И какво мислят германците днес за единството? Ето отговорите – в статия, която ще помогне и на всички, които изучават немски език, да разберат повече за този ключов момент в историята.
След войната: разделена Германия
След края на Втората световна война през 1945 г. победената Германия е разделена от съюзниците – САЩ, Франция, Великобритания и Съветския съюз – на четири окупационни зони. През 1949 г. от тях възникват две държави: демократичната Федерална република Германия (ФРГ) на Запад и социалистическата Германска демократична република (ГДР) под съветски контрол на Изток. Германия вече е разделена, а гражданите на ГДР могат да пътуват в Западна Германия само при строги ограничения. Границите на ГДР са строго охранявани, а около Западен Берлин е издигната масивна стена, за да попречи на хората от Изтока да напускат страната си. Познаването на тази част от историята е важно и за всеки, който учи немски език, защото темата често се среща в учебниците.
Как се стигна до германското единство?
Жителите на ГДР живеят в държава на постоянно наблюдение, без свобода на словото. Всеки, който не следва линията на социалистическия режим, е застрашен от преследване и затвор. В края на 80-те години хората все по-силно се надигат срещу властта – те искат свобода и демокрация, подобно на съседите си във ФРГ. Реформите в Съветския съюз, започнати от Михаил Горбачов, допълнително насърчават този процес.
През 1989 г. поредица от мирни демонстрации в източногермански градове довежда до падането на Берлинската стена – пътят към обединението на ГДР и ФРГ вече е открит. Тези събития са ценен контекст за разбирането на политически текстове на немски език.
Защо Денят на германското единство е точно на 3 октомври?
Падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г. е решаващото събитие по пътя към обединението. Логично би било именно тази дата да се отбелязва като национален празник. Но 9 ноември носи и друго тежко историческо наследство: в нощта на 9 срещу 10 ноември 1938 г. нацистите подпалват синагоги из цяла Германия, разгромяват еврейски магазини и домове, убиват и арестуват евреи. Т.нар. „Кристална нощ“ е началото на системното преследване и масовото избиване на евреи.
Затова съвпадението с тази дата е било изключено. Вместо това, на 3 октомври 1990 г. обединението е официално осъществено – ГДР се присъединява към ФРГ, а Германия получава новия си национален празник. За учащите немски език тази дата е ключова отправна точка за разбиране на съвременната германска култура.
Как празнуват германците Деня на единството?
Доста спокойно. Който очаква фойерверки и улици, облени в национални цветове, ще остане разочарован. Все пак почти във всички градове има различни събития – дни на отворени врати, концерти и малки тържества. Освен това всяка година една германска провинция организира голям национален празник на 3 октомври, обикновено в столицата на провинцията, която в момента председателства Бундесрата.
През тази година домакин е Саарланд. В Саарбрюкен между 2 и 4 октомври се провеждат тържества, които по официални данни включват „развлечения, изкуство и култура, кулинарни изкушения, туристически събития и демократичен диалог“. А повечето германци просто се радват на един почивен ден – тема, която често се обсъжда и в уроците по немски език.
Защо обединението няма паметник?
Всъщност трябваше отдавна да има. След близо десет години обсъждания, на 9 ноември 2007 г. Бундестагът взема решение за изграждане на „Паметник на свободата и единството“. Идеята е пред Хумболт форум в центъра на Берлин да бъде поставена 50-метрова платформа във формата на купа – метафора на демокрацията: когато хората се качат върху нея, тя се накланя към страната, където е мнозинството.
Но и през 2025 г. този проект все още не е реализиран. Причината – спор между фирмите изпълнители и институциите, отговорни за проекта. Кога и дали ще бъде намерено решение, остава неясно. За момента е изграден единствено постаментът.
Дали Германия е наистина обединена?
Въпреки всички политически усилия, проучване на „Форса“ показва, че разделението още не е преодоляно: едва 35% от запитаните смятат, че Изтокът и Западът вече „в голяма степен са се сближили“. Още по-показателно е, че мненията в двата региона се разминават: само 23% от източногерманците вярват, че след 1990 г. германците са станали един народ, докато на Запад този дял е 37%. През 2019 г. усещането за принадлежност достига най-високата си стойност – 51%.
На въпрос на агенцията „Infratest dimap“ какво липсва за едно истински успешно обединение, най-честият отговор (50%) е: изравняване на заплати, пенсии и имущество. Тази тема също често влиза в обществени дискусии и в текстове на немски език, които показват, че единството не е само политически акт, а и социално предизвикателство.