Единодушно за многоезичност. Пледоар за нова ориентация на чуждоезиковото обучение в Европа

Михаел Лангнер, Швейцария

Резюме на статията от Даяна Кирилова

В статията си "Единодушно за многоезичност", авторът Михаел Лангнер сравнява езиците с музиката. Той е на мнение, че за да има благозвучност в музиката, то тя трябва да се пее на много гласове. Ситуацията с езиците е същата. Не съществува напълно едноезична държава, но съществува блянът за такава.

Той смята, че езиковата политика в Европа трябва да бъде преосмислена, като се обърне внимание на нова организация на ученето на чужди езици.

Авторът изказва силната си адмирация към мотивацията. Тя е ключова за успеха и се крие дори зад успеха на т.н. гении. Добрата мотивация води до постигане на успех, който сам по себе си кара мозъка да произвежда допамин - хормонът на щастието.

Основният противник на мотивацията е страхът. Той се преодолява с насърчаване. Грешно привикване от училищната система е да бъдат похвалени само най-добрите. Това силно демотивира другите ученици. Всеки трябва да бъде оценен според собствените си постижения. Също така трябва да се даде глас на оценяването и алтернативните форми за оценка, както и даване на информация чрез оценката, а не вид наказание и стресоносител.

Ученето е възможно единствено с помощта на паметта. Различаваме следните видове памет: Сензорната памет е най-краткотрайната. Тя е специфична за всяко сетиво. След нея по дълготрайност се намира краткосрочната памет. Тя носи своя ограничен капацитет и е наричана също така работна памет. Ако бъде използвана правилно, например чрез групиране или асоциране с познати формати на информация може да преработи и по-голям обем от данни. Въпреки това предава много по-малък процент информация, от постъпилия. Крайният резултат е т.н. дългосрочна памет, която се запаметява за дълго време. В съзнанието остават и допълнителни данни, готови да бъдат използвани при повикване.

Дали информацията ще бъде сметната за важна или не, зависи от това колко дълбоко е преработена, а именно какви процеси са използвани за нейното запаметяване. Колкото по-интензивно е осмислена, толкова по-дълбоко е преработена информацията, което означава и води до това, тя да е добре запомнена.

Ученето и запомнянето означават образуване на връзки в мозъка. Те трябва да бъдат използвани през целия живот посредством различни стратегии. Съдържанието предимно се приема чрез сетивните органи, а при ученето на чужд език главно чрез зрение и слух.

Автономното учене показва, че когато човек е самостоятелен постига повече. Според автора, училището не бива да бъде приемано като единствен и пълноценен източник на знания, а като формираща и мотивираща институция, която дава основа.

Медиите стимулират учебния процес. Те дават лесен достъп до информацията и са особено популярни при ученето на чужд език днес.

В Европа едноезичието бива налагано от векове, без да се има предвид, че повече от половината свят е многоезичен. Следователно едноезичието е изключение. В мозъка има място за много повече от един език. Това показват и последните научни изследвания. При многоезичието един определен регион в мозъка се грижи за това, да не се объркват различните езици. Феноменът съществува в природата.

Сродните езици допринасят за разбирането и по-лесното изучаване на други езици от същата езикова група. В Европа различаваме романската, германската и славянската езикова група. Образователната система не трябва да насърчава разграничаването им, а точно обратното.

Глобализацията е довела до считане на английския език в Европа като задължителна, но недостатъчна норма. Човек трябва да владее друг втори чужд език на високо ниво, за да не се стигне до минимума: роден език + английски език, в който минимум цяла Европа да се съсредоточи върху английския език и родните езици да бъдат пренебрегвани като местни диалекти. Каквито не са.

Михаел Лангнер твърди, че образователната система трябва да дава задължително възможност за усвояване на 2 чужди езика в средното образование, да вземе предвид езиковите родства и да стимулира изучаването на първия чужд език във възможно най-ранна възраст.

Английският език не бива да бъде преподаван вместо родния език. Те трябва да вървят ръка за ръка.

Английския и втория чужд език трябва да се преподават по разбираем начин. Трябва да бъдат преподавани стратегии, стимулиращи мозъчните дейности. Учащият трябва да бъде научен, как да учи. Оценяването не бива да бъде наказание, а информиране.