Приятели, какво е това "doch". Чуваме го често. Превеждаме го рядко. Веднъж е да, веднъж е не. 

 В немския език частицата се използва често, когато става въпрос за отговор на въпрос без въпросителна думи. Тоест въпрос, който не започва с:  кой, какъв, кога, къде. Това са така наречените Entscheidungsfragen – въпроси, на които отговаряме с да или не.  Или на немски с да, не или "doch".

Приятели грабвайте едно кафе, защото днес ще разгледаме под лупа частицата "doch".

Знаете, че в речта имаме различни видове думи. Глаголите изразяват действие.  Те се характеризират със спрежение, време и залог. Знаете, че съществителните имат род и форма за множествено число. Знаете, че прилагателни имена могат да се степенуват например. Съществуват различни видове наречия за време, за място и други. Съществуват и частици. Doch е частица.


И по-точно "doch" е модална частица. Модалността в езика най-просто казано изразява нашата лична нагласа, нашето отношение относно дадена ситуация.

Други такива модални частици, които със сигурност познавате са: vielleicht - може би, jedenfalls - със сигурност. 

Частиците са доооста на брой, имат и подварианти и са много симпатични за изучаване. Използвайки частиците ние вкарваме емоция и автентичност на изказа си. Немският език е богат на частици. За тези, които искат да се изразяват „по-немски“ могат да опитат да разнообразят речта си, добавяйки правилните частици в нея.

Да разгледаме doch. Ако трябва да преведем тази частица, най-добрият и еквивалент на български е „напротив“, но също трябва да отбележим, че не винаги я превеждаме.

Най-общо можем да кажем, че когато doch е отговор на въпрос превеждаме, а когато е част от цяло изречение, тази частица засилва смисъла в изречението и можем да не я преведем.

Например:
1. Möchtest du keinen Kaffee? – Doch!  - Не искаш ли кафе? – Напротив! <- тук превеждаме.

2. Fahre doch nicht so schnell!  - Не карай толкова бързо  <- тук не превеждаме. Това изречение може да съществува и без частицата и да не промени значението си. Но, използвайки частицата, ние вкарваме нашата емоция и автентичност в това изречение, напримет: Е, не карай толкова бързо. / Ами, не карай толкова бързо.

 

 

На един въпрос без въпросителна дума мoже да се отговори с "ja" или "nein", но също така и с "doch".

 

Да разгледаме "JA" или "NEIN" като отговори на положителни въпроси. 

Един въпрос е "ПОЛОЖИТЕЛЕН", когато НЕ СЪДЪРЖА думите "NICHT" или "KEIN". Тогава възможните отговори са "JA" или "NEIN". Например:

  

Hast du ein Auto? – Ja, ich habe ein Auto?     - Имаш ли кола? – Да, аз имам кола.

Hast du ein Auto? – Nein, ich habe kein Auto?   - Имаш ли кола? – Не, аз нямам кола.

 

А какво са  "НЕГАТИВНИТЕ" въпроси? Това са въпроси, които съдържат  думите "NICHT" или "KEIN"? При тези въпроси ние може да се съгласим или да отречем съдържанието им. При СЪГЛАСИЕ (със съдържанието на негативния въпрос) казваме NEIN. Например:

 

Arbeitest du morgen nicht? – Nein, ich arbeite nicht. 

 Утре не работиш ли? – Не, не работя.

 

Hast du am Wochenende keine Zeit? – Nein, ich habe am Wochenende keine Zeit.

Нямаш ли време през уикенда? – Не, нямам време.

 

Но какво да кажем, когато ни попитат негативен въпрос, а ние не сме съгласни със съдържанието му? Когато отхвърляме съдържанието на такъв въпрос, тогава казваме "DOCH".   "DOCH" е положителен отговор на негативен въпрос. Например:

 

Hast du morgen keine Zeit? – Doch, ich habe Zeit.

Нямаш ли време утре? – Напротив, имам време.

 

Arbeitest du am Freitag nicht?- Doch!

Не работиш ли в петък? – Напротив!

 

Magst du keine Hunde?- Doch!

Не обичаш ли кучета? – Напротив!

 

Надяваме се, нашите обяснения да са ви били полезни! Сигурни сме, че вече можете да използвате "doch" свободно.  Не забравяйте приятели "DOCH" е положителен отговор на негативен въпрос.  

Тази статия ви допада?

Е, имаме още: 

Einzige oder einzelne?

 

Zu viel oder sehr viel? Няколко букви разлика променят значението!

 

Viel oder viele?